Завинаги заедно

Заглавие: Завинаги заедно Вто Мар 27, 2007 11:15 am

- Махай се от къщата ми – казва студено един мъж.
Той носи черна мантия, от най-високо качество, черната му коса е перфектно загладена и той стои висок и изправен. Единственото нещо, което издава яростта му са святкащите му сиви очи. Къщата, в която се намира е мрачна и потискаща, въпреки че той очевидно е доста заможен. Зад него се чува изпукване в камината, а на полицата над нея има някакви сребърни прибори, които не разпознавам. В стаята има ценни на вид канапета, а на стените са окачени портрети на чернокоси хора, излъчващи същата арогантност. Жена стои до мъжа, издокарана в елегантна мантия и тежки бижута. Тя продължава думите на мъжа – съпругът й? – и започвяа да крещи:
- Ти си позор за този дом, и аз не искам да те виждам никога повече, ти нищожно парче месо!
Мога да видя гърба на друг човек (момче, вероятно синът на двойката, ако съдим по копринената му черна коса и скъпите дрехи) и тялото му трепери от ярост.
- Добре! – мога да го чуя да вика – Мислите, че искам да бъда ваш син? Мислите, че искам да живея с това скапано семейство?
Мъжът го зашлевява през лицето, а силата на удара е толкова голяма, че кара лицето на момчето да се извърти към мен. Мога да видя аристрократичния нос на момчето, и проблясък на святкащи сиви очи (приличащи много на тези на баща му) преди да се обърне.
- Махам се – яростно казва той – напускам тая адска дупка и никога повече няма да се върна.

Някой ме разтресе,за да ме събуди.Беше Лили и ме гледаше притеснено.
-Фей Самърс!-извика тя-О,Фей,добре ли си?
-Да,Лил,добре съм-излъгах я,но ще го преживее.
Сега тя беше у дома за последната седмица от ваканцията.След два дни щяхме да заминем за Хогуортс,а днес чакахме оценките от изпите си СОВА.
-След малко ще дойдат,Фей.Обличай се,моля те-Лили се усмихна лъчезарно,завъртя се и излезе.
-Проклети сънища-извиках аз-Не мога да повярвам,че се появяват всяка вечер!!!!
Станах,облякох дънките,нахлузих тениската си и отидох долу за закуска.Майка ми беше оставила два плика на масата.Да,ето ги.Оценките.Лили вече трескаво разгръщаше плика си,докато аз още се стрхувах да го хвана.
-Хайде,миличка,отвори го-подкани ме мама и аз го взех.Стиснах и след това с едно бавно движение го разтворих.

СПЕЦИАЛИСТ ПО ОСОБЕНА ВЪЛШЕБНИЧЕСКА АКТИВНОСТ

Оценки,при които степента е получена:
Изключителен (И)
Надхвърлящ очакванията (Н)
Приемлив (П)

Оценки, при които степента не е получена:
Слаб (С)
Ужасен (У)
Трол (Т)

ФЕЙ САМЪРС Е ПОЛУЧИЛА:
Астрономия: И
Аритмантика: И
Грижа за магичческите създания: П
Вълшебство: И
Защита срещу черните изкуства: И
Билкология: Н
История на магията: П
Отвари: Н
Трансфигурации: И

-Ихааааа-извиках разпалено аз-Всичко е чудесно!Имам изключителен по вълшебство-виках и танцувах наляво надясно.
-О,Фей,това е чудесно.-Лили изглеждаше леко разочарована,затова се притесних
-Какво ти е Лилс?-попитах я,а тя само ми подаде писмото.
Без да гледам първите глупости,прочетох оценките й.

Древни руни: И
Аритмантика: И
Астрономия: П
Вълшебство: И
Защита срещу черните изкуства: Н
Пророчество: С
История на магията: Н
Отвари: И
Трансфигурации: И

-Оценките ти са стархотни Лили!-извиках щастливо-Гордея се с теб!!!
-И аз с теб,Фей-усмихна се тя и двете се прегърнахме като заподскачахме щастливо.

Фей беше толкова щастлива,което поддържаше духа ми.Аз все още поглеждах към писмото и се самокритикуваш.
-Хайде,Лилс!-викна ми Фей.Аз прибрах писмото прилежно и отидох при нея.
-Трябва да оправим баггажа си.-с усмивка ми каза Фей.
-Да,знам.-засмях се аз.Винаги подготвяхме багажа си два дена по-рано.Аз издърпах куфара си и го отворих.Беше празен.Не го бях отваряла,след като го изпразних миналата година.Дори имаше паяжини.С плавно движение ги отстраних и извърнах глава.Фей вече слагаше грижливо сгънатите черни мантии.Усмихнах се.Отидох до гардероба и взех моите мантии.
-Фей,виждала ли си ми пръчката?-притеснено се заозъртах аз.
-Няма ли я?-възкликна Фей.
-Да.Ще сляза долу да проверя.-казах аз и скочих на крака.Затичах към кухнята.Госпожа Самърс я нямаше,но пък моята пръчка беше на масата.Взех я бързо и се качих горе.

"Дали да кажа на Лили за тези ужасни сънища"-измъчвах се,докато дърпах ожесточено куфара си-"Ох,защо е заял?"-Дръпнах с всичка сила,но нищо.Качиха се на леглото и задърпах.След няколко минути се озовах на земята,а куфарът седеше в краката ми.Черния му цвят сега приличаше на сиво и навсякъде имаше паяжини.Започнах да се смея като луда.Не знам какво ми стана.
-Фей,какво ти е?-попита Лили,когато се върна обратно горе
-Нищо ми няма Лилс.Издърпах куфара си-отвърнах през смях-Къде пъхнахме пакетите от Диагон-Али?
-Ей там-Лили замхна с пръчката си и около 20 пакета излетяха от гардероба ми.
-А,ето ги-разсмях се по-гръмогласно аз и Лили започна да се смее с мен.
Двете започнахме да опаковаме нещата си малко по малко.Прекарахме цял ден правейки това.Смяхме се,пихме разни млечни шейкове.рисувахме,а след това отидохме на вечеря.Имах чувството,че мама не беше готвила по-вкусно.После си легнахме,като обсъждахме шетста ни учебна година в Хогуортс.Сега щеше да е още по-хубаво от миналата година.Някъде към 2 през нощта заспахме.В продължение на две денонищия сутрин се будих с кошмари.Беше ме страх да заспя,не знаех какво ще видя този път.Смърт,скандал или пък сватба.Чувствах се поттисната и Лили го виждаше.Не смеех да й кажа нещо,за да не си помисли,че съм луда.Смятах,че така я предпазвам и си мълчах.Дойде и първи септември.С големите куфари и совите се запътихме към перона.Мама и татко спряха между пероните.Татко беше мъгъл и не можеше да мине,затова мама предпочете да остане с него.Те целунаха мен и Лили и тя мина между 9 и 10.Аз останах още няколко минути.
-Мамо..не искам да ходя-прошепнах,но майка ми нежно ме погали по глава и ме окуражи:
-Хайде,миличка,ти можеш.Имаш Лили.Тя ти е като сестра.
Аз кимнах,прегърнах татко,получих две гороещи целувки и минах между пероните.Лили ме чакаше от другата страна
-Да намерим купе-казах аз с насълзени очи и Лили отвори уста,но аз вдигнах ръката си-Утре ще ти кажа-обещах и двете тръгнахме по влака да си намерим купе.

Двете седнахме в едно празно купе.Мълчахме.Не знаех какво да кажа,а Фей гледаше през прозореца и бършеше сълзите си.Надявах се,да се случи нещо,което да разсее неловкото мълчание.Заиграх се с един кичур от косата си и се замислих.Фей все още седеше загледана през прозореца.Обзе ме желанието да я попитам какво и е,но предпочетох да изчакам.От всякъде чувах смях и гласове.Ослушвах се,за някой познат,но не долових нищо.Въздъхнах.Трябвше да измисля нещо бързо,но не можех.Любопитството щеше да надделее.
-Искаш ли нещо? -- попитах,след като забелязах жената със закуските.
Фей ме погледна и кимна.Останах още няколко секунди.
-Ам...какво?-попитах предпазливо аз.
-Едни шоколадови жаби. -- усмихна се Фей.
Бръкнах в джоба си и извадих няколко златни монети...

Усещах,че Лили се чувства неловко.Може би,ако заспях щеше да е по-лесно.Тя ми подаде няколко жаби и аз й се усмихнах.
-Лили,не искам да ми се сърдиш,че не ти обръщам внимание,но съм в депресия.Ще ти призная какво става-аз сънувам видения.И те се случват.През лятото сънувах как един депутат бива убиван и на следващия ден го дадоха по вестника.Аз..явно съм пророк и имам видения.Не мога да ги котролирам и затова ми е криво.Сънувам ужасни неща,страх ме е да заспя,страхувам се от нощта-аз говорех монотонно като професор Бинс
Лили ме зяпна от очудване.Не беше очаквала да кажа такова нещо.
-О,Фей-прошепна тя и седна срещу мен-Аз..наистина..това е ужасно.
Кимнах.Тя ме прегърна,за да ми покаже,че ми съчувства.Изведнъж студения глас на един отличник я извика.Понеже тя е префект и й се наложи да излезе,оставяйки ме сама.Въздъхнах,но вече чувствах облекчение.Майка ми и баща и знаеха за виденията ми,а и Лили вече също.Най-близките ми хора знаеха тайната ми.Отпуснах се на облегналата и след няколко минути се унесох.
.........................................................................................................
- Фей, Фей, събуди се!
Очите ми се отвориха.
- Лили?
- Преобличай се, Фей, почти стигнахме.
- Моля? – погледнах към прозореца и, разбира се, навън бе тъмно. Разрових се между нещата си и издърпах една от униформите. Бързо се облекох и после седнах срещу Лили. Със съжаление забелязах, че униформата също ми стои прекалено свободно.
- Някакви видения? – с очакване попита Лили.
- Как... не... да... как позна?
- Говореше на сън.
- О, - безизразно казах аз. – Да. Знаеш ли Падме от Рейвънклоу? С година по-голяма от нас?
- Да, какво за нея? – кимна и ми отвърна Лили.
- Тя ще се омъжи за Арон Патил; той също е седма година.
- Грифиндореца Арон Патил? Със Падме? Няма начин!
Повдигнах рамене и се обърнах обратно към прозореца.
- Фей, от къде знаеш, че виденията са истински? – гласът й беше спокоен, но мога да кажа, че умираше да ми зададе този въпрос от дни. – Някое от тях, всъщност някога сбъдвало ли се е?
Все още с лице към прозореца кимнах бавно. Тя не се нуждаеше да пита, за да разбере, че това е, което ме тормозеше тези дни. Но за мое най-голямо успокоение, не ме пита нищо повече.
Вечерята за добре дошли излетя. Мъродерите пуснаха няколко фойерверки по време на речта на Дъмбълдор, които пишеха във въздуха думи като „АКО”
Когато вечерята най-сетне свърши, както и лекцията на Лили за храненето, ние се запътихме към момичешките спални.
Изглеждаше както обикновено, освен че на новата блестяща табела пишеше „Шестокурсници – момичета”
Всички се запътихме към леглата си и можех да чуя как Алис Шърли иДжинджър Уизли обсъждат концерта на Роберта Уилкис, на който са били.
Двете с Лили бяхме тихи докато разопаковахме. Извадих една малка рисунка от куфара си, същата, която Мери Ан ми нарисува, и използвайки магия за залепване я сложих до плакат на една мъгълска група.
Цяла вечер се въртя и не мога да заспя. Видения за хора, които не познавам нахлуват в съзнанието ми, смърт от старост, раждания, болести...
Искам просто да изчезнат.
На следващата сутрин (благодаря ти Боже, неделя е и не трябва да ходим на накакви часове) преди закуска отидох до мадам Помфри и я помолих за отвара за спане без сънища. Тя ми даде и ме попита защо ми е.
- Ъм, - мислех за някаква лъжа – притеснявам се за изпитите за ТРИТОН.
Никога не съм била голяма лъжкиня. ТРИТОН няма чак до другата година. Помфри ми прати един подозрителен поглед, но аз изхвърчах през вратата без да й дам възможнос да ми каже нещо. Сложих отварата в чантата си и забързах за закуската, където Лили ми пазеше място.
- Пропуснах ли нещо? – попитах с прозявка и седнах до нея.
- Не – отвърна ми весело тя, докато отхапваше от препечената си филийка – О, чакай. Макгонъгол ми каза да ти предам това. Всеки получи по едно.
Тя ми предава парче пергамент, който е изписан с изумрудено зелено мастило. Погледнах обратно към Лили и после го прочетох.

Скъпа г-це Фей Самърс,
Всички ученици от вашата година ще се срещнат с ръководителя на своя дом, за да обсъдят резултатите от изпитите за СОВА и класовете, в които биха желали да влизат тази година. Трябва да донесете резултатите си от СОВА и да помислите за някакви идеи за кариера. Вашата среща ще бъде днес в 2:30. Моля бъдете точни или времето, което е било отредено за вас ще бъде дадено на друг ученик.
Искрено ваша,
Професор Минерва Макгонъгол

- Кога е твоето време? – попитах Лили.
- Девет часа – каза ми тя и отново погледна към моята карта – Би трябвало да тръгвам след няколко минути.
- Трябва да тръгваш сега, мисля. Може да успееш да стигнеш по-рано.
- Да права си – тя се изправи – ще се видим после, Фей.
- Да. Чао.

Влязох плахо в кабинета на професор Макгонагол.
-Заповядайте,госпожице Еванс.-чух гласа на професора.Стиснах писмото,което бях получила с оценките си от СОВА и се настаних на стола пред катедрата.Професор Макгонагол седна срещу мен.Внимателно ме огледа с нейният изпитателен пронизващ и строгото и изражение,накара ме да потръпна.
-Добре,госпожице Еванс.Мислили ли сте,с какво искате да се занимавате след завършването си?-попита ме тя.
-Да,професоре.Искам си да стана...аврор.-заекнах.
-Чудесно.- усмихна се Макгонагол.-Нека първо да видим оценките ти.
Аз подадох листа с треперещи ръце.
-Чудесно...браво.-говореше тя докато преглеждаше оценките ми.-Отвари,Трансфигурация,Защита срещу черните изкуства,браво.-заключи накрая.-Мисля,че няма да имаш проблеми с тези оценки.-усмихна ми се професора.Извендъж усетих как ме изпълва радост.-Сега ако ме извиниш,трябва да продължа с консултациите.-гласа на професора ме извади от унеса.Аз кимнах и излетях от кабинета.атичах право към Голямата зала.По пътя се блъснах в някакво момче.Дори не видях кой е.Смънках едно "Извинявай" и продължих устремена към Голямата зала,където сигурно ме чакаше Фей...

Почаках няколко минути,но Лили никаква не се мяркаше."Ще се видим с нея на вечеря"-помислих си аз и се изправих.Точно на вратата неусетно се бутнах в някой.Това,че не бях спала няколко седмици,ме замая и аз паднах на земята.Всичките учебници се разпиляха.Момчето имаше чуплива черна коса и кафяви очи.Сириус Блек.Мамка му.Той беше момчето от второ ми видение.Наведе се и ми помогна да събера глупостите си след което аз му се усмихнах лъчезарно,без да го поглеждам.Когато вдигнах глава,той се ококори насреща ми.
-Не си прави труда да кометираш лилавите ми очи-помолих сдържано.
Той ми кимна несигурно,но не ме гледаше право в очите.
-Не хапят-усмихнах се-Аз съм Фей.Фей Самърс
-О...Сириус Блек-представи се той и се ръкувахме.Е,като че ли не знаех как се казва.-Е,ще се виждаме-замина следван от няколко момичета
Вдигнах рамене и тръгнах към кабинета на Макгонагъл.Бях подранила с около час,но не беше особено важно.Точно в два и половина ме прие.
-Здравейте профеосра-поздравих и седнах срещу нея
-Да видим оценките ти,Самърс-помоли ме тя и аз подадох листа със совите
-О..чудесно..чудесно-подсмихна се тя-Имаш много добри усепехи,можеш да станеш какво поискаш.
Кимнах.Все още не знаех какво исках да стана.
-Мислила ли си за професия?-попита ме професорката
-Не-отгворих честно и тя ми кимна.
-Лично аз бих ти препоръчала аврор.Имаш оценките и взъможностите да станеш това-обясни ми Макгонагъл-Смятам,че ти си един от основните кандидати.
Какво искаше да каже с това?!
-А,профеосре-казах преди да изляза-Ще бъде ли възможно да запиша проркуване?
-Защо искате това,г-це Самърс?-учуди се тя
-Смятам,че ще е интересно-напоследък доста си послъгвах
-Е,добре.Утре ще ви дам разписанието на часовете ви.Приятен ден.
Отвърнах й и излязоха.В ръката си държах брошурата за аврор и я разглеждах сърдито.Защо ми предложи точно това?!

Аз влязох в Голямата зала.Огледах цялата маса на Грифиндор."Къде,по дяволите се е дянала Фей!?" помислих си и излязох.Сетих се за момчето,в което се блъснах и се засмях.Подминаващите ме момичета ме изгледаха странно и започнаха да си шушукат.Нямах време за тях за това продължих по коридора.Огреждах се за Фей,но нея я нямаше.Погледнах часовника си.Два минаваше.Значи Фей вече беше излязла от кабинета на професор Макгонагол.Запътих се към общата стая.Скоро стоях пред портрета на Дебелата дама.Казах паролата на бързо и влязох в Общата стая.Беше пуста.Не,грешах.В единият ъгъл седеше момче.За няколко секунди стоях и го наблюдавах.Беше се подпрял на камината и явно чакаше някого.После се сетих за Фей и връхлетях в Спалнята на момичетата.Нямаше я.Саднах на леглото.Чух трясък и излязох да видя какво става.Момчето го нямаше.Огледах внимателно стаята,нямаше нищо подозрително.Кой знае какво беше направил...Отпуснах се на едно канапе и зачаках...

-Ето ме-влязох с тичане през портрепа като за малко не паднах на пода
-П,къде се дяна Фей?-притесни се Лили
Въздъхнах и седнах до нея.
-Макгонагъл ми предложи да стана аврор-обясних-И се запознах с момчето от второто ми видение
-Кой беше той?-попита ме Лили заинтригувано
-Ами...Сириус Блек-отново огрмна въздишка от моя страна-От горния курс е.
-Кой споемна Сириус Блек?-извика Джеймс Потър,който туко що бе изникнал от някъде
-Никой за нищо-отряза го Лили.Преслдеваше я от няколко години.
-О,Еванс,скъпа моя,недей така-той се настани до нея и Лили ми хвърли поглед с молба
-Говорихме за важни неща,Джеймс-казах му аз колкото да го разкарам
-Фей,ти не се бъркай в това,моля те-отвърна ми припряно Потър и продължи да се занася с Лили.
Обърнах глава към вратата с надеждата да влезе някой с когото да си поговоря.Е,влезе.И беше той-Сириус.Защо винаги идваха неподоходящи хора?!
Той погледна леко сърдито към Лили и Джеймс,а после се засмя гръмогласно.Никой не му обърна внимание.Той се настани от другата ми страна и ме погледна учудено.
-Познаваме ли се?-попита
-Да,аз съм Фей..-започнах да си казвам името,но бях пркъсната:
-Самърс,спомних си-той ми се усмихна и аз му отвърнах
Чакай,защо го направих?!
-Тези двамата какво правят?-той кимна към Лили и Джеймс
-Едно..две..три-преброих аз и едно силно "ШЛЯП" се разнесе из стаята-Удрят си шамари-казах и се изправих.Двете с Лили отидохме в момичешките спални.

Аз се метнах на леглото нацупено.
-Виждам,че си се запознала с Сириус.-подметнах загледана в приятелката си.Тя ми кимна.
-Защо удари Джеймс?-засмя се Фей.Аз въздъхнах.
-Влудяваме ме!-възкликнах после.-Колко е часа?-попитах припряно,за да сменя темата.
-Девет и половина.-отвърна ми Фей.
-Още е рано...-казах аз.-Та...започна да ми разказваш за Сириус преди оная напаст да дойде.-почнах аз.
-Да.-отвърна ми Фей замислено.
-Ей,Фей?Добре ли си?-попитах я аз.
-Да,да...-кимна ми тя и насила се усмихна.
-Къде се запознахте?-попитах направо аз.Любопитството винаги надделяваше.
-В Голямата зала.
Не би беше достатъчно.Точно се канех да и задам друг въпрос,когато отново се чу трясък...

-Мъродерите-възкликнах и двете с Лили се насочихме надолу.
Джеймс и Сириус лежаха на земята,като мъртви,а Лупин се беше подпрял на стената и едва дишаше.
-Какво става тук?-извиках уплашено и хванах Ремус,като му помогнах да седне.
Лили вече се беше надвесила над Джеймс и проверяваше пулса му.
-Как е?-попитах я леко уплашено
-Определено не е добре-отвърна ми тя-Трябва да ги заведем в болничното крило
Отидох при Сириус и се наведох над него.Погъделичках го по корема и той се размърда.Извадих рязко пръчката си и точно преди Лили да прегърна Джеймс,извиках:
-Риктусемпра!-момчето започна да се смее,като полудял и да се мята наляво-надясно
-Стар трик,нали Джеймс?-подсмихнах се аз,а Лили зяпна от учудване
-Как разбра?-попита ме Потър,когато спря да се хили
-Ами..Сириус мърдаше,а Ремус вървеше сам-обясних простичко и тримата се спогледаха.
Всички заедно се разсмяхме

Аз скочих на крака и отстъпих встрани.За малко щях да го прегърна!Все още в шок се заоглеждах.Джеймс се беше ухилил."Гледай да не заплачеш!" помислих си и се засмях гръмогласно.Фей ме изгледа странно..
-Аз ще си лягам.-оповестих аз през смях.Какво ми ставаше?
-Лека нощ.-викна Джеймс,а след това и останалите.
-Лека нощ.-усмихнах се аз.
-И аз идвам.-каза Фей след малко.

Затичах се след Лили към спалните ни.Легнахме си,но почти до полунощ си говорихме за разни неща.Неусетно кога бяхме заспали..

Изпищях без глас и се изправих в леглото си.Не може да дишам.Отново видение.Не,не,не..
"Фей,защо все на теб?"-помислих си ядосано аз и се изнизах от леглото.Беше 4 през нощта и очаквах да няма никой.Слязох долу в общата стая и се излегнах на дивана срещу камината.Затворих очи и си представих какво ще стане след като завърша Хогуортс.Изведнъж нещо тежко се стовари отгоре ми и някой се доближи до ухото ми:
-Събуди се,феичке-веднага го познах
Отворих рязко очи и му зашлевих шамар.
-Проклет да си,Сириус Блек-извиках ядосано,а той само ми се усмихваше-Ти следиш ли ме?
-Не,но знаеш ли колко трудно се спи при Джеймс.Постоянно повтаря качествата на Лили:"Меката й червена коса,красивите й очи,нежната й кожа."
-Да,да,представих си-усмихнах се аз-Е,искаш ли нещо от мен?
-Да,моля те,помогни ми да ги съберем-помоли ми се Сириус и аз мигновено кимнах-О ти си злато!-възкликна той и каза-Защо не спиш?
-Ако не забелязваш,все още си върху мен-казах му аз леко ядосано и той веднага се отмести-Ами..просто кошмари.

Сириус се настани до нея.
-Разкажи ми.-каза и той.
Фей се притесни.Не можеше да му каже за виденията,и особено,че именно той беше в едно то тях.
-Не,не ми се говори за тях.Обикновени кошмари.-излъга тя.Добре,че беше тъмно,та Сириус да не види притеснението и,което със сигурност си личеше.
-Щом казваш...-сви рамене той.
-Как смяташ да ги съберем?-опитасе да смени темата Фей.
-Не знам.Ти ще ми помогнеш да измислим...
-Аха.-кимна Фей...

Аз се събудих.Сънувах прекрасен сън.Огледах се.Стори ми се,че чух гласове,но кой може да е буден по това време?Завъртях се на другата страна и скоро се унесох...

-Имам няколко съвета за Джеймс-започнах аз и Сириус обърна глава към мен.
-С удоволстивие ще ги чуя и ще му ги предам,феичке-обеща ми той и аз кимнах.
-Първо-започнах аз-Лили удря страхотни шамари.Потър..
-Джеймс-прекъсна ме той-Не му викай Потър,феичке.Звучи грубиянски.
-Добре де,Джеймс-съгласих се аз-ще има много синини ако продължава да й се натяга.Второ-кюбимия й шоколад е "Моцарт",а любимото цвете-бяла роза.
-Супер!Мерси,че ми каза.А сега ставай,за да им подготвим изненада-извика той,изправи се и ми подаде ръка
-Ъъъъ.моля?Не забелязваш ли,че съм по нощница,а ти си полугол-изкрещях аз
-Никой няма да те види,феичке-обясни ми Сириус-Хайде сега ставай,че трябва да пазаруваме.
-Какво?Какви ги говориш?Пазаруване?От къде?-задавах много въпроси
-Твърде много искаш да знаеш.Просто ми се довери,феичке и всичко ще е наред-успокои ме Блек и аз все пак улових ръката му.
Обух си чехлите и двамата излязохме извън общата стая.Запътихме се към кабинета по вълшебство,но спряхме пред една статуя.
-Ти бъзикаш ли се с мен?-възкликнах ядосано
-Не..-провлачи той и измънка нещо.Статуята мигновено се отмести и зад нея се откри един тунел.
-Къде води?-попитах аз с инетерес
-Отново любопитството те води,феичке-засмя се Сириус-Отиваме в Хогсмийд да купим шоколад и цветя.
Сякаш ме удари гръм.Той какво ми говореше сега?!
-Ти..луд ли си?Или просто откачен!-извиках и се обърнах с лице към него.
Той само ми се усмихваше лукаво и ме гледаше втренчено.
-Недей така,феичке.Ако наистина обичаш Лили знам,че сега ще дойдеш с мен.Просто една изненада.
Въздъхнах.Манипулираше ме без никакъв проблем.Кимнах отегчено и той ме бутна в тунела.Повървяхме,докато не паднах на земята.Сблъсъка с една стена ме свали на пода.Сириус ме вдигна и бутна тавана.Там зейна дупка.
-Много бързо стигнахме-каза някак странно той и се изкачи нагоре.Подаде ми ръка и се качих след него.Озовахме се в тунела на Меденото царство.-Я пак повтори какво трябваше да купим-помоли ме Блек и аз повоторих
След няколко часа пазаруване(или по-скоро крадене) аз носех 6 букета безли рози и една торба с шоколад.Сириус също беше натоварен.
-Взе ли пари?-попитах го
-Разбира се.Не очакваш да крада нали?-ядно ми отвърна той и остави някакви галеони на масата.
В общата стая отново нямаше никой.
-Лили след малко ще стане.Какво ще правим?-поинтересувах се аз
-Ще украясим всичко с цветя и ще наредим шоколада навсякъде из спалнята ви..По-скоро аз ще направя това,а ти надпиши картичката.Напиши все едно е от Джеймс.-обясни ми набързо Сириус и извади пръчката си.Каза някаква магия и полетя към салнята ми,а аз след него.
-Добре че още спи-казах аз и посочих Лили
-Пиши-прошепна ми той,връчи ми лист и мастило и започна да украсява.
С въздишка се настаних на перваза,извадих си перото и започнах:

"Скъпа Лили,
от много време си мисля за теб и не мога да спра да го правя.Убеден съм,че ме мразиш,но просто ми дай шанс.Никога не бих те наранили или разочаровал.
Искрено твой;
Джеймс Потър,лудо влюбен глупак"

Подадох го на Сириус и той се ухили.
-Лудо влюбем глупак,а?-изсмя ми се
-Такъв си е.Пък и звучи романтично-усмихнах се-Чудесно си се справил,а сега просто ни остави да спим
-Съгласен съм,феичке.Благодаря ти,че ми помогна.Лека нощ-каза ми той и излезе.
Въздъхнах и си легнах.Толкова много ми се спеше..

Събудих се и разтърках очите си сънливо.Какъв беше този аромат?Седнах в леглото и зяпнах от изненада.Цялата спалня беше украсена с бели рози.После забелязах и шоколада.Беше "Моцарт"-любимият ми.Дали беше възможно да са за мен...Отговорът дойде сам-една картичка.Взех я.На нея беше написано:

"Скъпа Лили,
от много време си мисля за теб и не мога да спра да го правя.Убеден съм,че ме мразиш,но просто ми дай шанс.Никога не бих те наранили или разочаровал.
Искрено твой;
Джеймс Потър,лудо влюбен глупак"

Усмихнах се.Джеймс не се отказваше.Защо пък да не му дам шанс помислих си.Първо щях да изчакам Фей да се събуди.Все още държах шоколада.Свих рамене и си отчупих малко...

Усетих слънчевите лъчи по лицето си и бавно,с усмивка,отворих очи.Протегнах ръце,за да се расъня и се обърнах към Лили.
-Добро утро!-поздравих я с прозявка
-Добро утро,Фей!-отвърна Лили,докато си тананикаше нещо и обикаляше из стаята ни.
Виждах,че ядеше от шоколада,а на ухото й имаше бяла роза.Сега трябваше да се държа все едно не знам,обаче вместо това аз се изхилих доволно.
-Какво има?-извика изведнъж тя
-Нищо няма.Просто не знам за какво е всичко това и ми е смешно да те гледам така-хубаво де,изъгах я,дано ми прости
-Джеймс,Фей!Той го е направил-обясни ми Лили щастливо и сърце не ми даде да кажа истината
-Уау!-успях да възкликна,като леко се подхилквах
-Ставай!Искам да му благодаря и да му кажа,че ще отида с него в Хогмийд-размахваше ръце червенокосата ми приятелка и аз още повече се разсмях
-Да,да,супер,Лилс.Най-сетне ще му дадеш шанс-аз станах и се запътих към банята.
Много бавно си измих зъбите и лицето и след това с върнах обратно в стаята.Извадих уноформата си и я облякох.А след това нарамих чаната си и слязох надолу по стълбите,заедно с Лили.Долу бяха Джеймс и Сириус.Лили веднага се хвърли на врата на Потър с виковете:
-Благодаря,благодаря,обещавам да дойда с теб в Хогмийд!
Потър стоеше там ни жив,ни умрял от радост.Изглеждаше адски смешно и странното беше,че двамата със Блек се засмяхме заедно.Аз все още стоях на средата на стълбите,опитвайки си да си сложа молив в окото.Без да се оглеждам се спънах в чантата и малко ми оставаше да си разбия главата.Изведнъж няко ме хвана ловко и аз вдигнах глава.
-Пусни ме ,Блек-помолих и се изправих на краката си.
Като по чудо,лицето ми не беше пострадало серизоно от молива и бързо успях да го изчистя.
-Хайде!Имаме часове-подканих аз влюбените глъбчета и четиримата се изнесохме от общата стая,като се запътихме към Голямата зала...

Аз вървях нахилена.Блек и Фей ме гледаха много странно и се усмихваха.
-Какво има?-попитах аз.
-Ааа нищо.-каза ми Фей и се ухили.Знаех,че крие нещо.Сириус се засмя.Аз свих рамене,явно нямаше да ми кажат.
Влязохме в Голямата зала.Седнахме на масата на Грифиндор.Аз извадих нещо от джоба си и го заразглеждах.
-Какво е?-попита ме Джеймс и напълни устата си с пудинг.
-Програма.Днес имам отвари,вълшебство...-заобяснявах.
-Добре,добре.-спря ме той.Всички се засмяхме...

-Лил..не е нужно да мислиш за часовете постоянно-обясних й аз и по лицето ми се изписа огромна усмивка
-Ако искаш да знаеш,Фей,задължително е да мисля за часовете.Прекарваме по-голямата си част от времето в учене,затова..-Лили се опита да продължи,но Джеймс сложи ръката си върху устата й
Отново буен смях от моя и от страна на Сириус.
-Недей така,Рог.Туко виж те отрязала за Хогмийд-каза Блек след малко
Аз само кимнах и Джеймс мигновено махна ръката си.
-Извинявай,Лили-извини се той-Просто се изнервям,когато някой започва да описва такива дълги и безмислени работи
Лили извъртя очи,но все пак се усмихва.
-Колко часа имате днес?-попитах аз,докато мажех една филия с мармалад
-Ние с Джеймс имаме по 4-обясни Сириус
-Аз имам 5-отвърна Лили
-Значи аз съм най-прецакана..имам 6-обявих ядосано
-Какво повече имаш от мен?-възкликна Лили
-Пророкуване..-сведох глава,но после вдигнах рамене.-Хайде Лили,имаме ЗСЧИ.Ще се видим после момчета.
Станах и Лили тръгна след мен..

-Пророкуване,а?-попитах аз.-Заради...виденията ли?-допълних тихо.Фей кимна.-Надявам се да ти е от полза.
-Да.-смъна Фей.
-Хм...ще отидеш ли с някой в Хогсмийд?-попитах я аз.
-Вероятно не.-извъртя очи Фей.
-Хайде де.-настоях.-Защо не отидеш със Сируис?И той ще е сам...мисля.
-С Блек ли?-изсмя се Фей.-Лил,моля те.
-Както кажеш.-уухилих се аз.Двете влязохме в кабинета по Защита срещу Черните изкуства.С Фей седнахме на чина си и започнахме да изваждаме учебниците от раниците си.Внимателно поставих мастилото на чина,защото последният път се изля върху мен."Перо,пергамент,учебник,пръчка,мастило" изредих на ум.
-Готово.-оповестих с усмивка.
-Защо си даваш толкова труд?-попита ме Фей.
Аз и изгледах строго и после се засмях.
-Няма да ме разбереш.-казах и.
-Да,права си.-изсмя се Фей.

Професор Уинтроп влезе в кабинета и огледа гласа.
-Казвам се Ривън Уинтроп и съм новия ви учител по ЗСЧИ.Сега ще ви задавам въпроси,за да видя кой на какво ниво е.Ти-той посочи един слидеринесц в дъното-Какво е проклятието Империус?
Слидеринецът измънка нещо,но профеосра само му махна ядосано с ръка.
-Ти-продължи като посочи един хафълпавец- Може ли един богард да се превърне в две форми едновременно?
-Ъм..не,просфосеро-изстена той
-Грешно!-извика Уинтроп-Може да се обърка от група хора и да се опита да придобие образите на всичките им най-големи страхове..Ти там-кимна към един рейвънклоуец-Какви са предимствата на безсловесните магии?
-Аз..такова..онакова-опита да каже нещо той,но Уинтроп изцъка недволно с език.-Ти там-този път сочеше към мен-Кой е единствения наин да се защитиш от инферии?
-Огън-отговорих без да се замислям.Не трябваше да ме сметнат за глупава
-Правилно г-це..
-Самърс.Фей Самърс-представих се високо и ясно
-Фей,обясни ни как действа Империус,моля-обърна се утиво към мен той
-Дава на човекът, който го изпълнява, пълен контрол върху жертвата може да я накара да направи всичко, дори и ако тези действия са извън границите на възможното. Може да я накараш да направи всичко, от танцуване на степ, до убиване на любимите й хора.-една си поемах дъх след изрецетираното.
-Правилно...и магията срещу богъртите е..
-Кара ги да се превръщат от най-големите ти страхове в най-смешните ти представи.Ридикулъс-отново дълбоко поемане на въздух
-Правилно.40 точки за ..Грифиндор,нали?-леко кимване от моя страна..-А сега нататък-оябви Уинтроп и Лили усмихнато стисна ръката ми.-Тази година ще изчум всички достъпни за нас проклятия и контрапроклятия.
Часът премина съвсем спокойно и сдържано,като за първи час по ЗСЧИ.Радвах се,че спечелих 40 точки за дома си благодарение на уменята ми.Хах..нима аз кзах това?!
........................................................
П.П.Тами,направо давай,че вече сме на обяд.Няма кво да описваме проклетите часове.

Имах нужда да хапна нещо.Погледнах часовника си.
-Ха,време е за обяд.-оповестих весело.Фей се усмихна.-След обяд имаме само още един час.-допълних още по-доволно.
-Хм,аз имам и пророкуване.-поправи ме мрачно Фей.
-О,да,бях забравила...Какво пък,може да се окаже забавно...-опитах се да я ободря.
Фей ме изгледа още по-мрачно с поглед,който ясно си казваше "Да сменим темата!".Двете влязохме в Голямата зала.Аз и посочих Сириус и Джеймс в единият край на масата.Тръгнахме към тях.Аз се настаних до Джеймс,а за Фей не остана друго свободно място освен до Сириус,който сега доста старателно подбираше храната си.

-Здравей феичке-поздрави ме той и аз само кимнах отегчено.Придърпах си каната с тиквения сок и си налях малко.Изпих го,а после си налях още.
-Феичке,не се наливай-засмя ми се той,но получи само едно ядосано извъртане на очите от моя страна
До мен Лили и Джеймс си гугукаха нещо и хич не ми се искаше да ги слушам.Започнах да дълбая разни дупки из пържените картофки,за да не умра от скука.
-Какво правиш?-попита ме Сириус
Нито го погледнах,нито му отговорих.Той размаха ръка пред лицето ми,но аз се направих,че не виждам.Изцяло бях погълната от мисълта за виденията,които получавах и какво ще ми се наложи да правя по проркуване.Дали учителката беше добра?!А дали просто да не отида да си взема едно хапче за сън без сънища.Не..вече бях записала предмета и щеше да е грозно да се отказвам.
-Фей,добре ли си?-Лили ме разтресе
-Да,да-излъгах я.Не бях усетила как бях пребледняла.
Станах и излязох на бегом от залата.Запътих се към женските тоалетни в края на коридора.Трябваше да се освежа малко.Със засилка влязох вътре и пуснах водата.Тя започна шумно да тече.Наплисках си лицето,но не успях да освободя напрежението.Подпрях се уморено на стената и постепенно започнах да се свличам надолу..