Беше тъмна студена вечер.Една черна фигура с качулка се разхождаше около езерото.В ръцете си държеше нещо и беше забила поглед в нея.По извивките на тялото се разбираше,че е момиче.Красавицата вдигна глава.От качулката не можеше да се разбере кой е,но определено имаше красиви очи.Тя бавно махна черното було и дългата й коса се спусна по гърба й.На мантията имаше избродиран знака на Слидерин.Момичето въздъхна леко и се загледа в кристалните води на езерото.По лицето й потекоха сълзи.Баща й беше ранен и сега беше на ръба на смъртта.Тя не усети как някой се приближи до нея и нежно я прегърна през кръстта.Беше момче.Той леко целуна слидеринката по бузата.
-Алис,скъпа,добре ли си?-попита тихо той-Изглеждаш ми тъжна.
-Драко..ами ако умре?Как ще живея без баща си.Той..той..-Алис се подпря на братовчед си и го погледна в очите.
Той беше малко по-висок от нея,с красиви сини очи и сребристо руса коса,както всеки Малфой.Драко определено беше красив,но Алис изпитваше единствено сестринска обич към него.
-Алис,чичо ще се оправи.Не се безпокой.Майка ти и Лорда се грижат за него.Представи си-Черния Лорд е започнал да се грижи за баща ти.Знаеш,че Лордът е най-силния магьосник на всички времена.Той ще у помогне и ще изцери раните му.
Алис се обърна към братовчед си и го прегърна силно.Той беше най-голямата й опора и за нищо на света не можеше да си позволи да го загуби.
-Ела да седнем,скъпа-Драко подкани момичето да седнат до едно дърво и тя се съгласи
Настаниха се при една върба и Алис положи глава върху рамото на братовчед си.Той нежно прокара ръката си по черната й коса.Ако някой не ги познаваше,можеше да каже,че са гаджета.Но това не беше така.Сега просто Алис имаше нужда от някой,на когото да се опре.
-Драко..не си длъжен да си тук-прошепна Алис и вдигна поглед
-Спокойно,Али.Тук съм,защото искам.-отвърна Драко и се усмихна
Лестранж кимна.Реши да спре със страданията дотук и да се разведри малко.
-Знаеш ли Драко?Чувам,че си разправял,че си по-бърз от мен-Алис се расмя
-А не съм ли?
-Не си разбира се-отврна някак смутено тя-Как си го представяш това?
-Ти какво?Предизвикваш ли ме?-изсмя се той
-А ти как мислиш?-отвърна Алис и се изправи.Махна мантията си и покри книга с нея.-Е?Нима се страхуваш от мен,а скъпи?
Драко направи леко сърдита и се изправи.
-Готови!Старт!-изкрещя Алис и се затича към гората.Драко търчеше след нея,но тя определено го надминаваше.-Ееее..излагаш се-подвикна тя след малко,а Малфой ускори скоростта си.
След около десетина минути Драко,със сетни сили,успя да хване братовчедка си.Двамата паднаха на някакъв куп от листа и се засмяха..Алис погледна ядосано ботушите си.
-Благодарение на теб си счупих тока-каза му ядно тя и се седна,но Драко я дръпна обратно до него.-Пусни ме,глупчо!
Лестранж избута ръцете на братвчед си и извади пръчката си.Насочи я към счупената си обувка и токчето мигом се залепи.
-Мале,Али,много си задобряла в безсловесните заклинания.-ухили се братовчед й
Алис не отговори,а само се изправи и тръгна обратно към езерото.
-Пфу-ядоса се Драко и тръгна след нея.Тя обаче го усети и отново го удари на спринт.
Когато стигнаха при нещата на Алис и двамата дишаха тежко.
-Все пак те победих-заяде се момичето и махна няколко листа от косата си.
-По-добра си.Признавам го-вдигна ръце Драко-Ти си ненадмината в спирнта,а и във всичко друго.
Пет Мар 23, 2007 10:22 am