Мел в Париж (продължение от летището)

След изморителното пътуване със самолет Майк предложи на приятелката си да отидат да разгледат хотелите, но на момичето не му се ходеше никъде.Затова той се обади на телефона на един хотел, който беше видял на едно рекламно листче.Казваше се хотел "Брижит" и според неговите думи бил най - добрият хотел в Париж.Момчето запази стая за една седмица и двамата тръгнаха за хотела.
Сградата наистина изглеждаше прекрасно.Мел и Майк влязоха и се запътиха към гишето в единия ъгъл.Там Майк попита за резервираната стая и веднага му дадоха ключа.Двамата платиха и се отправиха към стаята.Тя беше голяма и много красива.Имаше голям телевизор, голяма баня и огромно легло, но....беше само едно.
- Майк....леглото е само едно - провикна се Мел докато Майк беше във всекидневната.
- Какво? - попита той и отиде до нея - Оу ами....Защо да са две като можем да спим и на едно?
- Хммм...Ами...Добре.Сега обаче съм много изморена и ще спя сама - Мел легна на леглото и веднага заспа, защото наистина беше много изморена....

Мел се събуди късно.До нея имаше някой и тя се обърна на лявата си страна.Там беше Майк и спеше дълбоко.
- Майк, събуди се десет часа е! - каза му тя и започна да го буди
- Не искам да спя - каза той и отново заспа
- Хайде де, миличък, искам да ме заведеж до река Сена!
- Ох добре ставам - каза тойи се протегна.
Мел отиде до банята, преоблече се и после се върна в спалнята където Майк се чудеше защо черната му риза седи толкова странно върху него
- Майк!Облякъл си ризата наобратно! - каза му Мел
- Така ли? - и момчето се огледа на огледалото - Боже!Много ми се е спало щом съм се облякъл така. - И той свали ризата и я облече отново този път както трябва.
Двамата излязоха и се отправиха към реката.Вървяха пеша, защото искаха да разгледат града.Хотелът се намираше доста близо до реката и скоро те я зърнаха.Беше красива голяма река.Двамата намериха малко ресторантче и решиха да обядват там, тъй като вече беше време за обяд.Решиха да опитат някои френски специалитети.Не им харесаха, затова преминаха на една пица.След като се наобядваха те постояха малко гледайки реката и след това започнаха отново да се разхождат из града...

След като разгледаха по - голямата част от града и се разходиха из парка до реката, Майк и Мел се върнаха в апартамента си и гледаха малко телевизия.Около два часа Майк изчезна на някъде, но Мел не се притесняваше за него.
Беше вече около 9 вечерта и момчето най - сетне се появи.
- Мел!Намерих едно страхотно място.Какво ще кажеш да ходим довечера на концерт? - каза той още от вратата.
- На кого е концерта? - попита го момичето без да отлепва очи от телевизора.
- Познай!На любимия ти изпълнител!
- Какво? - поскочи момичето - Наистина?
- Ооо да.По - добре да побързаме, защото концерта започва в 10
- Страхотно.Чакай само да си взема якето. - Мел изтича до спалнята и грабна якето си.Двамата се качиха в едно такси, Майк каза нещо на френски на шофьора и скоро те бяха пред сцената.Концертът започваше скоро.Майк се запромъква към по - предните места хванал Мел за ръка.Вече бяха на една от първите редици.На сцената засвяткаха безброй светлини и сред лек дим излезе изпълнителят.Целият площад гръмна от аплодисменти и той започна да пее.Изпя две песни и след като почаха публиката да притихне започна да говори.
- Следващата песен трябва да изпълня с едно момиче от публиката.Да видим кое ще е то. - каза той и започна да оглежда публиката.Много момичета започнаха да вдигат ръце, но Мел не го направи, защото знаеше, че няма да я изберат.Певецът слезе от сцената и започна да върви из публиката.Внезапно се спря пред нея и се доближи.
- Ти защо не вдигаш ръка? - попита я той
- Ами.....защото.....ами...знам че не мога да пея и затова - запелтечи момичето
- Хайде ела на сцената - отвърна той и я задърпа за ръката.
- Но....но.... -започна тя но вече беше на сцената.Подадоха й микрофон и много ръкопляскания я ободриха.Музиката започна и изпълнителя започна да пее.Момичето също пя и след като песента свърши се върна при Майк.
- Беше страхотна!Браво! - каза й той
- Не мисля, че се справих добре - започна Мел, но не продължи, защото певеца продължи с друга песен.След пет шест песни концертът свърши.Майк и Мел се прибраха в хотела и се проснаха на леглото, за да си починат за утрешния ден....

На другия ден решиха да посетят Айфеловата кула.До там имаше доста път и двамата бяха седнали в един автобус.След малко време, което на двамата се стори доста дълго най - сетне видяха знаменитата кула.Слязоха от автобуса и се отправиха към кулата.Казаха им, че не могат да се качат на най - високата част, защото е много ветровито и е позволено само до първите етажи.Мел и Майк се качиха докъдето им позволиха и започнаха да снимат пейзажа и себе си.Внезапно една жена сложи ръка на рамото на Мел и момичето се обърна към нея.
- Как се казваш момиче? - запита тя
- Мелани.Мелани Сойер - отговори тя
- Знаех си... - каза тя и се отдалечи
- Почакайте....какво искате от мен?
- От Маями ли си? - запита жената отново
- Защо ме разпитвате? - запита на свой ред Мел
- Баща ти Мерик ли се казва? - продължи жената.
- Госпожо, защо разпитвате момичето? - включи се и Майк
Но жената не каза нищо, а започна да слиза от кулата.Мел се опита да я последва, но Майк я спря.
- Недей.Може да е опасно - предупреди я той
Този ден те бяха повече на кулата и около нея.Не знаеха какво ще правят още три дни, но щяха да измислят нещо.Този ден разгледаха и други забележителности от града.Вечерта се върнаха и на телевизора намериха странно съобщение: "Благодаря ти, че ми обърна внимание"....

- Какво ли означава това? - запита се Мел за стотен път.Беше около дванайсет през ноща, но двамата с Майк не си бяха лягали.
- Мисля, че е свързано с онази жена, която срещнахме на кулата - каза Майк след дълго мълчание.
- И аз имам такова чувство.Мисля, че тя ми е роднина, но незнам по майчина или по бащина линия.Аз почти не познавам майка си.Разделиха се с баща ми когато бях на 6, но преди това тя се връщаше вкъщи много късно, а сутрин отиваше на работа прекалено рано.Баща ми не ми казваше къде точно работи и никога не сме си говорили както с него.Спомням си, че единствените думи, които чух от нея бяха, когато бях на 4...но беше толкова отдавна.
- Може да е била майка ти - предложи момчето
- Откъде ще може да ме познае.Видяла ме е последно когато съм била на 6.Сега съм на 15 и със сигурност съм се променила...
- Може би баща ти поддържа връзка с нея.
- Да възможно е, но не съм сигурна.Ох...изморих се...трябва да си почина, а утре предлагам да се обадим на баща ми и да попитаме дали поддържя връзка с майка ми още.
- Много добре.Точно така ще направим.Хайде, наистина се нуждаем от сън...
Двамата си легнаха.Към десет сутринта Мел се събуди.Майк го нямаше, но тя усети, че не е сама в стаята.
- Добро утро! - чу тя женски глас...Гласът на жената, която срещна на кулата!....

- Коя сте вие?Какво правите тук? - каза стреснато момичето и седна в леглото
- Мел...искам да ти задам само няколко въпроса - каза тя и се усмихна леко.Имаше красива русолява коса и невероятни сини очи.Беше леко дебела, но това не си личеше.
- Няма да ви отговарям на въпросите ако вие не отговаряте на моите - каза бързо момичето
- Ще отговоря на въпросите ти обещавам, само че след като ти отговориш на моите
- Добре, но къде е Майк?
- Видях го как излезе до реката.Мога ли да задам първия си въпрос?
- Задайте го.
- От къде си, Мел? - попита жената като се настани удобно на леглото
- От Маями.
- Как се казва баща ти?
- Мерик...Мерик Сойер...
- Добре.Сега ти задай твоите въпроси.
- Имам само един единствен въпрос....Защо ме разпитвате?
- Виж дете...Видях те вчера на кулата...косата...очите.Приличаш на баща си даже по характер....Познавам Мерик изключително добре.
Жената въздъхна и продължи....

- Казвам се Лиса, Мел....Лиса Вилмин....Преди обаче се наричах Лиса Сойер...Аз съм твоята майка Мел
Момичето я изгледа слисано.Изобщо не преличаше на майката, която детето помнеше.Онази жена имаше черна коса и винаги се усмихваше.Жената пред нея беше коренно различна от онази в спомените на момичето.
- Не може да бъде - промълви Мел след малко
В този момент телефона на момичето звънна и тя побърза да види кой е.
- Ако е баща ти ще ми го дадеш ли? - запита жената
- Заповядай - каза момичето и й подаде телефона, защото наистина се обаждаше баща й.
- Ало? - чу се гласа на баща й, защото Мел беше пуснала телефона на високоговорител
- Здравей, Мерик - отговори му Лиса
- Какво?....Лиса!Какво става там?
- Реших да посетя дъщеря си...трябва да знае коя е майка й
- Трябваше да ми кажеш...Щях да я предупредя
- Нямаше нужда.Вече се разбрахме с нея - жената стана и отиде във всекидневната.Затвори вратата, защото мислеше, че Мел няма да я чуе, но момичето допра ухо до вратата и заслуша.
- Липсваш ми... - каза жената
- ...И ти на мен, Лиса - каза след кратко мълчание баща й
- Трябва да се видим някога..
- Какво ще кажеш да дойдеш в Маями?Дъщеря ни и приятелят й си заминават по - другиден.
- Става.Ще се видим тогава.Довиждане - жената затвори и тръгна обратно към стаята.Мел побърза да седне отново на леглото.

- Е момичето ми, приличам ли ти на твоята майка? - попита жената.
- Съвсем малко.Спомням си, че майка ми беше доста по - различна от теб на външен вид.
- Външният вид се променя...
Жената беше прекъсната от нахълтването на Майк в стаята.
- Хей!Какво правите тук? - попита той Лиса
- Спокойно, Майк.Това....Това е майка ми - отвърна му Мел
- Абсолютно ли си сигурна?
- Да.Успокой се.
Момчето повдигна рамене и отиде във всекидневната.След малко от там се чу вик на изненада и Мел отиде да види какво става последвана от майка си.На масата беше сервирана огромна закуска
- Позволих си да поръчам малка закуска - каза Лиса.
- Малка? - повтори Майк като гледаше претрупаната маса.
- Страхотно.Какво ще кажете да нападаме? - предложи Мел
Тя и Майк нападнаха закуската, а Лиса се осамоти в спалнята.След като двамата свършиха Мел отиде в спалнята да се преоблече.Там майка й разглеждаше дрехите й и една снимка.Момичето се облече и погледна коя снимка гледаше жената.На снимката беше Мел на 13 - ия си рожден ден.Седеше на един стол, а баща й я беше прегърнал.Това беше любимата снимка на момичето.
- Баща ти обръща ли ти достатъчно внимание? - попита я Лиса
- Ооо да.Всеки ден се чуваме по телефона и се виждаме в работата му.Вечер сме до късно в кухнята и обсъждаме разни неща.
- Това е добре.Както виждам доста се е променил.Направил си е руси кичури, но му отиваше повече без тях...
- Аз го накарах.Така ми харесва много повече....
Следващия един ден тримата прекараха по улиците на Париж и в дълги разговори.Неусетно дойде деня на заминаването.Мел и Майк събраха багажа си, а Лиса донесе отнякъде своя куфар.Тримата се качиха на самолета за Маями и тръгнаха...