Таксито спря и сестрите слязоха точно пред Айфеловата кула...
-Леле...,по-голяма е отколкото си я представях!-прошепна и изумение Миша
-Прекрасна е!
-Е...,да се качваме-каза Миша,но тогава очите й се спряха на едно магазинче със сувенири...-всъщност...,почакай малко -и тя бързо тръгна натам...имаше ключодържатели,знамена на Франция ,много картички на Айфеловата кула и на други известни места в Париж...но това на което се спряха очите на Миша беше един стъклен макет на Айфеловата кула,който светеше в тъмното...
-Леле...,Соня какво мислиш?
-Намам думи...,много е красиво...
Миша и Соня купиха макета и още няколко картички след това тръгнаха към кулата...след няколко секунди Соня прекъсна мълчанието...
-Е...,няма ли да се качваме?
-Какво?...А...,да разбира се!Да вървим! -момичетата се качиха не един от асансьорите на кулата и когато той спря,слязоха и застанаха на една от терасите на кулата...-Боже...,вижда се почти целия Париж...-каза Миша
-Да...,страхотна гледка!
-Погледни раката,Соня.Виж колко корабчета,на които се возят туристи!Какво ще кажеш после и ние да се повозим на едно...изглежда много забавно...
-Разбира се,че ще се качим!
-Страхотно!-зарадва се Миша
............................................