Неочаквано посещение

Мейгрейт яздеше черният си кон умислена.Огледа се.Наближаваше Банадор.Трябваше да се срещне с Каран,а това я притесняваше най-много.Как ли щеше да реагира,когато види Рулке?Но не биваше да се тревожи за това сега.През целият път мълчеше.Отговаряше еднозначно и кратко на въпросите на Рулке.
Сутринта на другият ден навлязоха в земите на Банадор.Мейгрейт направи знак на Рулке,че Готрайм се намира надолу по пътеката.Всичко в Банадор си беше същото,както го помнеше от последното и идване.Дали Каран щеше да е тук?След миг се показа имението и Мейгрейт с облекчение видя червенокосата си приятелка.

Каран се обръна и видя Мейгрейт.Замръзна.Не знаеше дали да се радва или да се страхува?Мейгрейт обикновено имаше с какво да я изненада.И сега успя.След нея се показа...Рулке.Тя зяпна.Как беше възможно?
-Мейгрейт,какво правиш тук?-с престорен глас попита Каран.
-Трябва да ми помогнеш.-каза Мейгрейт.
Точно това бе очаквала приятелката и.
-Как?Какво искаш пак?Изплатих дълга си...-каза студено Каран.
-Трябва да ми помогнеш...моля те.
Мейгрейт рядко се молеше,а това стигаше на Каран за да разбере,че се е случило нещо сериозно.
-Добре.Какво да направя?
-Трябва да дойдеш с мен във Физ Горго.-обясни набързо по-голямата жена.
-Физ Горго?Пак ли ще крадем нещо?-попита червенокосата и стрелна с поглед Рулке,който само ги наблюдаваше.

-Не точно...-отвърна Мейгрейт
Каран кимна студено.Компанията на Рулке не й беше приятна,а от това,че отново трябва да напусне Готрайммя болеше още повече.
-Да го обсъдим на чай..-предложи Каран-Лиан е някъде тук..обеща да се върне за обяд..
Мейгрейт се усмихна,а Рулке кимна.Каран реши да не го поглежда.
-Рейчиц-извика тя на иконома си-Обядя ще е за четирима..
Иконома се поклони и се забърза нанякъде.
-Добре ли пътувахте?-Каран правеше опити да звучи гостоприемно,но това не й се отдаваше особено.
-Да,чудесно-отговори Рулке
На Каран й кипна отвътре,но поттисна чувствата си.
-Стаята ви ще е на 2 етаж.Последната в ляво.Настанете се,а аз ще потърся Лиан.Разбрано?-обяси червенокосата
Мейгрейт и Рулке оставиха конете на едно момче и се качиха нгоре по стълбите в имението.
Каран тръгна към задния двор на Готрайм.Лиан беше седнал на възможно най-отдалечената пейка и пишеше нещо.
-Лиан-викна му момичето-Имаме гости!Хайде..
Той бавно се изправи.
-Кой?-учуди се
-Мейгрейт и..-започна Каран-Рулке..
Лиан се опули насреща й.
-Рулке?-повтори той невярващо.
Червенокосата кимна и го хвана за ръката,като го задърпа обратно..

-Не прави глупости.-каза му тихо и Лиан кимна.-И моля те не разказвай никакви сказания.
-Добре...-съгласи се начумерено Лиан.
Двамата отидоха в къщата.Мейгрейт и Рулке още не бяха слязли.Лиан и Каран се настаниха в дневната.След по-малко от пет минути се появиха Мейгрейт и Рулке.Лиан впери поглед в Рулке и отвори усна,но Каран го срита без другите да видят,и той я затвори преди да е казал каквото и да е.
-Здравей.-обърна се Мейгрейт към Лиан.
-Здрасти.-отвърна и той.
-Сядайте.-подкани Каран неспокойно.
Рейчис влезе и сервира обяда.Четиримата седнаха,но никой не започна да яде,с изключение на Лиан,който взе приборите и се нахвърли на яденето.Каран го изгледа укорително,но той не и обърна внимание.Тя се усмихна едва забележимо.Мейгрейт и Рулке гледаха с надсмешка Лиан,но той спря едва когато чинията му се изпразни.

-Явно писането го е изморило-усмихна се Каран и вдигна рамене.
Лиан кимна.
-Та..искали сте да отидем до Физ Горго-проточи той
-Искаме Каран да дойде с нас-отговори му Рулке и погледна Каран-Тя има дарбата на усета.
-На всички ни е известно-обясни му ледено Лиан-И ако Каран идва,и аз идва с нея..
-Не си ни нужен-отвърна му Рулке..
Лиан леко се надигна,но Каран го бутна.
-Тази няма да я бъде..аз не съм ти роб.Ако искаш помощ..помоли-просъска му тя
-Аз вече те помолих,Каран-намеси се Мейгрейт със студения си тон
-Да,знам.Но Рулке не е!
Мъжът вдигна рамене.Червенокосата се усмихваше леко.Тя не желаеше Рулке да й се моли,но просто й се искаше да го унижи по някакъв начин.След всичко,което той й причини.Тя не желаеше друго

Рулке стрелна с поглед Мейгрейт,който ясно показваше недоволството му.
-Каран.Наистина ми трябваш.-обади се след малко Мейгрейт,която реши да поеме нещата в свои ръце.
-За какво?-попита ледено Лиан.
-Не те касае.-озъби му се Рулке.
Мейгрейт и Каран се изправиха.
-Престанете!-казаха в един глас.
-Млъкнете или с Мейгрейт ще отидем другаде!-заплаши Каран,а Мейгрейт ги изгледа с безчуственото си изражение,което накара Лиан да потръпне.
-Дръжте се като големи,разумни хора.-натърти тя.
Двете с Каран се върнаха на местата си.
-Защо искаш отново да ходим до Физ Горго?-попита червенокосата.
-Игър.Вика ни.
-Нима?И ти ще отидеш?Ами ако е капан?-започна Каран,но другата жена я прекъсна.
-Не е!Сигурна съм.Усещам го.
-А защо ни вика?

-Бог знае защо..-отвърна Мейгрейт
-Ще отидем-съгласи се Каран-Може би Игър се е променил..
-Може би..-кимна Мейгрейт
-Невъзможно-прекъсна ги Рулке-Игър никога не ще се промени.
-Прекалено скептично си настроен-скастри го Лиан
-Не е вярно.Просто излагам факти.-отговори Рулке
-Факти?!Това не са факти.Всеки човек може да се промени-викна Лиан
-Престанете,моля ви-каза отратено Каран-Държите се като бебета.Едното е взело близалката на другото.
Рулке и Лиан сведоха глави.
-Утре ще тръгнем-оповести Мейгрейт-При изгрев слънце..
Останалите кимнаха.
-Е,аз ще отида да опаковам нещата и ще взема Лиан с мен,че..-червенокосата не довърши,а само помаха лекичко и тръгна нагоре по стълбите следвана от Лиан.

-Казахти да не вършиш глупости!-скастри го Каран.
-Знам.Извинявай,просто...не се сдържах.
-Ти никога не се стържаш.Затова те помолих да мълчиш.-ядосано каза Каран и продължи без да го поглежда.
Думите и,че се държат като бебета се бяха запечатили в ума му.Отново се беше изложил.И то не само пред Каран,а и пред Мейгрейт,а най-страшното беше,че и Рулке го видя.Единствено мисълта,че Рулке се държа по същия начин го ободряваше.
-Вече ще ме слушаш...-мърмореше Каран пред него,но Лиан толкова се слиса в мислите си,че не я слушаше.-По пътя за Физ Горго не искам да изричаш нито една излишна думичка.Много те моля първо да мислиш,преди да говориш.-натърти Каран и това отново жегна Лиан.
Той трябваше да поправи грешката си,преди червенокосата му приятелка да го довърши.
-Събирай се нещата.Какво чакаш?-подкани го тя.
Не беше усетил кога бяха стигнали.

Лиан умърлушен започна да си събира нещата.
-Извинявай-промърмори той-Не съм искал да те обиждам..
-Никога не ме слушаш-ядоса му се Каран-И аз не харесвам Рулке,но ще го търпя заради Мейгрейт!И ти трябва да направиш същото-обясни червенокосата
-Добре де..но..-Лиан се опита да й противоречи
Тя го стрелна с ядосан поглед и продължи да прибира дрехите си.Беше много ядосана-тя обичаше Лиан ужасно много,но той не се владееше и това я дразнеше.Може би наистина Рулке бе започнал,но ако Лиан поне веднъж я послушаше..Мисълта й бе прексъната от потупване по рамото.Тя рязко се обърна.Лиан я гледаше леко учуден.
-Какво?-сопна му се тя
-Всичко чух..пак използва дарбата на усета...-обясни той
Каран закри очи с лице.
-Виж,Лиан,така не може.Дръж се като глям човек.Рулке е ужасно противен-знам-но положи усилия и всичко ще се нареди.Те просто искат помощта ни..-каза му Каран и седна безпомощно на леглото.
-Искрено съжалявам..-повтори Лиан-Просто като си спомня какво преживяхме заради него и проклетата му машина..
Каран кимна и го подкани да седне до нея.Той е послуша.Бяха се сдобрили и това радваше и двамата...

На долния етаж..

-По-добре не се заяждай с него.-каза Мейгрейт със заповеднически тон.
-Добре,няма повече.-обеща Рулке.
-Той е зейн.-наблегна на последната дума жената.
-Зейн?Може би затова не ме харесва особено.
-Може би...-съгласи се Мейгрейт,въпреки че знаеше,че причината не беше само тази.
Двамата млъкнаха и зачакаха Каран и Лиан,които явно щяха да се позабавят.
-Какво правят толкова?-нетърпеливо попита Рулке.
-Предполагам,че си събират багажа.Всеки момент ще дойдат.-отвърна му Мейгрейт.

След няколко минути Каран и Лиан се появиха от горния етаж.
-Надявам се не сте ни чакали много-каза червенокосата учтиво
-Ни най-малко-отвърна Мейгрейт
-Рейчис-извика Каран-Конете,ако обичаш.
Икономът изтича из вратата.
-Е,да тръгваме-подкани Рулке с ледени си глас
Всички излязоха отвън.Конете им бяха вързани за един дънер.Закрепиха багажа и тръгнаха.Каран помаха за чао и погледна напред.
-Надявам се Игър да ни вика за хубаво-изпелтечи Лиан
Останалите кимнаха.Продължиха да пътуват в пълна тишина.Никой дори не помръдваше.Каран се беше замислила над случилото се.Щеше да пътува дълъг път с най-големия си враг.Не желаеше това.А и Лиан не харесваше Рулке.Защо й беше да се съгласява с Мейгрейт?!Можеше да си постане в Готрайм и живота й щеше да продължи нормално.Ами ако Игър искаше нещо невъзможно?!Всякакви подобни мисли се натрупваха в ума й.Тя не беше усетила кога се бе отпуснала върху главата на коня.
-Каран..Каран-викаше Лиан и я тресеше-Какво ти е?
Бяха спряли и свалаили момичето от коня.Беше пребледняла,незнайно защо.

-Аз...нищо ми няма...добре съм.-излъга Каран и се опита да стане,но не успя.
-Не можем да продължим,ако Каран е в това състояние.-каза загрижено Лиан.
-Да,не можем.-съгласи се Мейгрейт.-Ще пренощуваме в гората.-каза тя и посочи дърветата.
-Добре.-съгласи се Лиан и помогна на червенокосата си приятелка да стане.
Каран беше толкова бледа,че мъжът се изплаши.Не я беше виждал в такова състояние отдавна.
-Седни тук.-посочи Мейгрейт и Лиан внимателно сложи Каран да седне.
-Искаш ли вода?-попита Лиан разтревожен.Каран кимна...

Лиан отиде до конете и Мейгрейт се приближи до Каран.
-Какво стана?-попита тя
-Аз..отново видях ноща в която минавах през световете докато намеря аакимите.Беше ужасно.Рулке крещеше ожесточено,не можех да дишам,ти плачеше,а Лиан беше във вериги..-Каран се задъхна.Лицето й бе пребледняло,до такав а степен,сякаш е вампир.
-Успокой се..всичко е минало-отвърна Мейгрейт с леко безразличие.
-Не,Мейгрейт,в моето съзаниние се е запечатало..не знам дали някога ше се отърся от този ужасен спомен...Мендрак,Игър,Ялкара-Каран прошепна името на бабата на Мейгрейт.
Мейгрейт извърна глава.Отдавна не беше мислила за Ялкара.Липсваше й,след като знаеше,че е загубила шанса си да има семейство.Изведнъж усети нещо топло на рамене си.Рулке се беше приближил и я намяташе с одяло.
-Защо толкова рано?-попита жената
-Рано?!-повтори Рулке-Часът е 8 и половина..вече е късно..Каран заспа даже
Мейгрейт кимна