Листата на розата

Такам..днес ми дойде идея за фентъзи РП.Трябват ми шестима участници.Ще пусна героите и нека всеки ми праи ЛС,кой иска да бъде.Ето ви епилог:

...Замъка гореше.Орките убиваха безпощадно всеки изпречил се на пътя им.Задължително трябваше да занесат на господара си,свещената роза-най-силното оръжие.Точно тогава крал Артур,взе черната роза и отлетя с нея.Разкъса я в небето на 6 листенца и всяко отлетя при дете,родило се в същия момент.Те трябваше да носят тези медальони и един ден съдбата щеше да ги събере,за да възродят отново розата...

Тези шест деца,които носят медалцони с розата ще сме ние.Ето описанията:

Касандра-това е принцесата на кралството.С дълга кестенява коса,небесно сини очи.Използва за оръжие две златни ками и лък.Клик-това съм аз

Лусия-Лусия е родена в едно селце,близо до замъка.Тя е с червеникава коса,тъмно черни очи.Използва за оръжие меч или шпагаКлик.-това е Тамара

Сарун-той е елф.Има дълга кафеникава коса,остри уши и зелени очи.Използва лък и стрели.

Талиния-тя също е елф.Косата й е сребсристо-черна.Очите й са сиви.Стреля с лък,но винаги носи със себе си една кама.Клик-това е icecream

Илайза-Илайза е помощничка на Касандра.Има къса руса коса,синьо-жълти очи.Използва за оръжие сребърен меч.

Даня-Даня е момиче от обеществово.Израснала е в неголямо градче.Има тъмно руса коса и кефяви очи.Влдеее бойни изксутваКлик-това е Соня Бартън

Почваме без Илайза и Сарун.Те ще се включат в последствие.Реда е:
Касандра
Лусия
Даня
Талиния

Касандра беше седнала между клоните на едно дърво и стискаше здраво нещо в ръката си.Спомни си как замъка й бепе опожарен в деня на раждането.Как майка й викаше и пищеше,но нищо не можеше да я спасиКандра бе жива благодарение на бащан й.Той я бе изнесъл и оставил в една колиба.Тойх бе оживял след опожаряването на замъка.Сега имаше само него.
-Касандра..слез от там-извика въпросният мъж.Беше доста стар,но лицето му беше благо и излъчвапе топлина.
-Идвам татко-извика Каси и слезе от сдървово.Небето беше изключително тъмно.Явно се очакваше буря.
-Върви по-бързо-подкани я баща й
Касандра изтича и влее в замъка.С бързи стъпки се качи в стаята си и отпусна ръката си.В нея държеше златисто-черен медальон.Вътре се виждаше катранено черно листенце.Принцесата бавно легна върху мекото легло и затвоори очи.Изведнъж силен шум я разбуди.
-Какво по дяволите..-Каси не довръши изречението.
-Бързо принцесо-викна някой отвън.
-Какво става?-учуди се Касандра

Лусия седна да почине.Слънцето беше така силно,работата таваше все по-изморителна.
-Лусия,побързай!-подвикна майка и.
Лусия се затича към нея.По пътя се спъна и падна.
-О,не.Медальонът!-възкликна тя и понечи да вдигне падналият медальон.
Имаше го откакто се помнеше.Беше толкова красив...
-Лусия!-извика отново майка й.
-Идвам.-каза Лусия и стана.Прибра прилежно медальона и се затича към майка си.

Брой мнения : 46 Registration date : 25.01.2007

Даня беше на 17 години.Не живееше в голям град,но къщата й бе една от най-големите и красиви къщи в града.Произхождаше от заможно семейство.
...
Даня седеше под едно дърво в градината на къщата и четеше,когато видя красива червена роза до себе си.
Беше паднала някъде отгоре...
Даня повдигна глава,въпреки,че вече знаеше кой е...
Усмивка се плъзна по лицето й когато предположението й се оказа вярно.
-Здравей.-тихо каза момчето на дървото като й изпрати една въздушна целувка
-Здравей.-отвърна му Даня и направи същия жест.
Те вдъщност се познаваха...но това "здравей" беше нещо като традиция.Тези въздушни целувки също...Даня беше влюбена в момчето на дървото.И то в нея...
Още от деца двамата бяха неразделни.
Бяха заедно навсякъде.Дори когато Даня намери онзи медалъон...По-точно Алекс го намери...и го подари на момичето.То винаги го носи със себе си в знак на любовта си към момчето...
Поотраснаха и детското приятелство се превърна в нещо повече.Но всеки от двамата го криеше.Когато на шестнадесетият рожден ден той й го призна.И тя се престраши и направи същото.
Сега не можеха да живеят един без друг.Всяка една минута без ласките му за нея беше пропиляна.А за него усмивките й бяха скъпоценни.Бяха готови да направят всичко едни за друг...

Момчето скочи от дървото.
-Алексей мразя да правиш така.
-Как?-направи се той че не е разбрал като седна до нея и хвана ръката й.
-Да скачаш отгоре.Плашиш ме.Страхувам се,че може да стане нещо,някакъв инцидент..не бих си простила...
-Даня,та ти скачаш от дърветата също като мен.След като си уверена,че на теб няма да ти се случи нищо не се безпокой за мен.
-Ще се опитам-загадъчно се усмихна тя.
-Обичам тези усмивки...
Алес я целуна...
-Даняяяя!!!-чу се от къщата
-О,не!-уплашено прошепна момичето.-татко ме вика.
-Неее,не тръгвай...
-Трябва...Алекс спокойно..ще се видим пак след около половин час.Даня бързо го целуна,взе розата си и изтича към къщата.На входа се обърна и прати въздушна целувка на обожателя си.
Той й отвърна и я изпрати с поглед...

Брой мнения : 19 Registration date : 25.01.2007

Талиния препускаше с коня си по обширните поляни... Вятарът вееше косите й, конят препускаше с огромна скорост, момичето се чувстваше свободно... Чуваше се само тропотът на коня. По полята плъзна вой на вълк, който разряза тишината! Нещо пробяга между дърветата... Талиния опъна лъка си готова да стреля и... Появи се баща й...
- О, татко, ти ли си? Какво става там?
- Заловили са момчето, което открадна златото на Мериндий...
- Така ли? Кой?
- Синът на Таридий - а аз си мислех, че е свясно момче... Няма значение... Прибирай се вече - с майка ти искаме да говорим с теб.
На Талиния не и се прибираше- искаше да продължи да препуска, да стигне отвъд планината, да види какво има там! Това недостижимо място приввличаше Талиния без тя да разбира защо. Беше чувала баща си да говори толкова много легенди за него. Тя неволно погледна към медальона, който висеше на верижка на врата й. Баща й никога не й беше казвал от къде е, но го носеше от както се помнеше. тя последва баща си.

-Върнаха се принцесо-прошепна стража.
Касандра се втурна надолу по стълбите.Едва взе един завой и за две минутки се озова долу.Там имаше две момчета.
-О,Раян-Касандра се хвърли на врата на единия.-Толкова се радвам,че отново си у дома.
Раян беше брата на Каси.Младеж,с четири години по-голям от нея,с тъмна коса и кафеникави очи.Той силно прегърна сестра си.
-Добре ли си?Ранен ли си?-попита светкавично момичето
-Не..всичко ми е наред-отвърна Раян-Радвам се,че вече съм си у дома.
Касандра го прегърна още веднъж.По лицето й потекоха няколко сълзи.
-Трябва да намеря татко и после ще ти разкажа всичко-усмихна се Раян-Къде е той?
-В тронната зала-отвърна Касандра и избърза сълзите си.
Раян кимна и влезе в замъка.Каси и другото момче ги изпроводиха с поглед.Спътника на Раян се казваше Майкъл.Беше малко по-висок от приятеля си,русоляв и с красива усмивка.
-Здравей Майк-поздрави Касандра и погали Арито-коня на брат си.
Майкъл слезе от своя кон и се поклони.Касандра вдигна вежди,но после се ухили.
-Явно с теб сме се разбирали да ми се кланяш..-каза тя и Арито сложи муцуната си на рамото й.Тя отново го погали.
Майкъл кимна.
-Никога не сте ми казвали да не ви се кланям,ваше величество-отвърна той
-Е,моля те..не го прави повече-обясни Каси-Хайде!Време е за обяд.

Лусия се качи в стаята си.Беше доста малка и тясна,но достатъчна за момичето.Лусия седна на леглото и се загледа в прозореца.Колко и се искаше да отиде в града,но родителите и не я пускаха.
-Здравей.-каза Лусия и стана.
Отиде до прозореца.Там седеше едно малко врабче.
-Гладно ли си?-попита тя.Отиде до шкафа и взе малко трохи,който беше скрила след обяда за да храни врабчетата,които често идваха на прозореца и.
-Заповядай.-каза тя и му подаде от трохите.Врабчето започна да кълве и след като трохите свършиха клъвна приятелски по ръката и отлетя."Ако можех и аз да отлетя като теб..."-помисли си Лусия и се върна на леглото си...

Брой мнения : 46 Registration date : 25.01.2007

-Даня къде се губиш цял ден?
-Тук..съм..задъхана от тичането отговори тя.
-Виждам-каза баща й с усмивка
-Защо ме викаш?
-Стела трябва да бъде отведена на разходка...конят се нуждае от малко свобода.Не може да бъде затворен по цял ден в конюшните.Този коне твой Даня.Ти трябва да се грижиш за него.
-О,татко знаеш,че обожавам Стела.Съжалявам,че бях забравила да я изведа.Сега ..ще отида до конюшните..и ще я взема.Ще отидем до реката..не се безпокой.
-Добре,отивай.
_____
Даня отиде до конюшните на имението.Погали своя кон с усмивка.Стела сякаш усети,че ще излизат навън и изцвили.Даня се усмихна.Яхна конят си и излезе.На пътят след тях оставаха прашни следи.Даня знаеше,че Алексей си е вече вкъщи.Той не живееше много далече.Стигнаха до къщата му.Даня го извика от коня си.Стела пак изцвили радостно,усещайки,че Алекс,когото тя харесваше също ще бъде с тях.
Щом момчето чу викът на Даня и отговорът на Стела се досети какво трябва да направи.Излезе от задния вход на къщата и скоро се показа заедно с коня си.
-Тръгваме ли?-попита той.-А всъщност къде ще ходим?
-Какво ще кажеш за едно състезание до реката?-попита Даня закачливо.
-Този път няма да ме победиш....
_____________________

Брой мнения : 19 Registration date : 25.01.2007

Талиния остави коня си в конюшнята и влезе в къщата. На масата пред огъня седеше майка й и плачеше.
- Какво има, мамо? - попита момичето.
Майка й изхлипа силно, от което момичето разбра, че от нея сега не може да получи отговор. Очевидно беше много разстроена.
Баща й тъкмо влезе, когато отново се чу вой на вълк.
- Татко, какво й е на мама? Защо плаче?
- Ами... седни, ако обичаш...
Баща й се държеше странно - говореше някак провлачено и уплашено, а ръцете му потръпваха. Талиния се притесни силно, защото последния път, когато той се държеше по този начин, беше пратил сестра й Катерина в някакъв град.
- Нали знаеш... - очите на баща й се напълниха със сълзи. Точно така - щеше и нея да прати някъде... - Нали знаеш, че ти порасна...
- Мисля, че да... - Без да съзнава каква глупост каза, момичето щеше всеки момент да се разплаче. Занеше какво ще последва...
- Знаеш също, че тук не можеш да живееш толкова..... толкова добре...., нали? Нали знаеш защо пратихме сестра ти в града?
- Не, татко, моля те! Недей! Не искам да си тръгвам! Моля те! Не ме пращай там... Тук си ми е добре! - Неочаквано Талиния се свлече на пода и се разплака. - Недей, моля те!
- Вече сме го решили...
- "СМЕ"? -майка й се обаждаше за първи път, от както Талиния и баща й започнаха да говорят за изпращането на дъщеря й. - "СМЕ"? - Повтори тя. - Не! Казах ти - не искам да пращаме момичето ми там! Вече говорихме и не го решихме ние, а ТИ! - майката на Талиния захлипа още по-силно.
Талиния беше много объркан! Не знаеше какво друго да направи... Затвори се в стаята си и лежа там дълго, обмисляйки случилото се - когато Катрин замина, майка й не плака толкова - знаеше, че е за доброто на детето й и го "беше решила заедно със съпруга си", а сега, когато идва и редът на другата й дъщеря, тя плачеше неописуемо повече и очевидно беше против да я пращат където и да било далеч от дома. Не е възможно да я обича повече. Възможно бе да не иска да остава сама, без дъщеря.
Талиния стана от леглото си и се запъти към стаята, където "пред огъня седеше майка й". Вратата беше затворена, но от вътре се чуваха гласове. Любопитството загложди Талиния и тя нададе ухо за да чуе за какво говорят родителите й.
- Защо, Артър, защо?
- Стига, Мериан! Знаеш много добре, че това е съдба... Ако тя не отиде при тях, те ще я намерят.
- Не! Ако пазим момичето ми, те няма да я намерят, няма да...
- Престани! Заради теб не й казахме токлова години вече! Заради теб я лъгахме толкова време!
- Моля те! Само още една година! Те няма да я намерят! Няма да я доближат!
- Бях останал с впечатления, Мериан, че искаш най-доброто за дъщеря си....
На вратата се почука и Талиния светкавично се махна от вратата и се затича към стаята си.
Затво ри се и още по-озадачена остана да мисли за това, което беше чула. За какво говореха родителите й? Кои са "тези", които ще я намерят...каква беше "тази" съдба? Скоро обаче Талиния се унесе и заспа.

Брой мнения : 19 Registration date : 25.01.2007

Никой ли вече няма да играе? Sad

Брой мнения : 46 Registration date : 25.01.2007

Ами нали сме подред..аз чакам админите да пишат

Много сори.Мой ред е.Ето пускам мнението,обаче ще изтрия вашите,защото са флууд.Надявам се не се сърдите.

Касандра и Майк влязоха в залата,където бяха кралят и кралицата.
-Къде е Раян?-попита Касандра и седна отдясно на баща си.
-След малко идва.-отвръна кралят
Вратат се отвори отново и вътре влезе брат й следван от някакъв запъхтян конник.
-Какво се е случило?-попита кралицата
-Това е конник от северните части на земята ни.Каза,че орки се задават насам.Били около 5000.
-Моля?-възкликна Каси и едва преглътна
-Ще..ни нападнат..-каза запътхтян конника
Касандра се изправи.
-Илайза-извика тя
Едно момиче влезе вътре и се поклони.
-Казавала съм ти да не се кланяш-усмихна се принцесата-Исках да помоля да ми намериш камите и.онези дрехи.
Илайза се усмихна и излезе от стаята,а останалите продължиха разговора си.
-Ще се бием нали?-попита Касандра
-Да,ще защитаваме замъка.-отговори брат й
-Вие нищо няма да правите.Заминавате и двамата.Вземете Майъкл и Илайза с вас.Не мога да позволя да останете-отсече кралят
-Вие няма ли да дойдете с нас?-попита Каси и погледна насълзените очи на майка си-О,мамо.

Илайза се забърза към покоите си.В един стар гардероб държеше меча си, камите на господарката си и някои други неща.Влезе, отвори гардероба и започна да търси нещата, които й казаха да занесе.Намери камите и дрехите на Касандра, а също и своите дрехи и сребърният си меч.Взе всичко и отвори вратата, но спря и погледна на леглото си.Там седеше медальон, който тя имаше откакто се помнеше.Взе го и се забърза по коридора.
- Заповядайте - каза Илайза на Касандра, когато я намери.Тя беше с брат си и още един мъж, който Илайза не познаваше.Тримата изглеждаха някак странно и щом момичето дойде те тръгнаха бързо към коридора извеждащ навън.

Брой мнения : 19 Registration date : 25.01.2007

Офф... айде да сме така без да спорим!

Касандра
Илайза
Лусия
Даня
Талиния

Хайде да продължаваме! Ако някой не е съгласен, да пише! Става ли?

ПП: Сори, че аз пиша реда ма нещо май на никой друг не му се пише... Embarassed

Лети:Спокойно,ти си права.Аз съм съгласна ама почваме от Лусия надолу.

Съгласна съм за реда!Айде почвам:

Лусия се беше излегнала на леглото и се беше замислила.На вратата се потропа.Момичето се стресна.Стана и отвори.
-Мамо?
-Луси,знаеш ли откога те викам?
-Извинявай,мамо,не съм те чула.-заоправдава се Лусия.
-Няма нищо.Обядът е готов.-усмихна се майка и.
Лусия кимна.Върна се и взе медальона,който беше оставила на леглото.Прибра го и тръгна след майка си.

Брой мнения : 13 Registration date : 08.08.2007

ИЗВИНЕТЕ МЕ ЧЕ АЗ ПИША НО ИСКАМ ОТНОВО ДА ПОЧНЕ ДА СЕ ПИШЕ В ТЕМАТА!!!

Сарун нямаше дом и родители.Той живееше в гората на вечният лес.Единственото нещо което имаше от родителите си беше един медальон.Златисто-черна роза.От както се помнеше момчето разговаряше със гората и животните.Въпросната гора му бе подарила вълшебен лък и стрели които никога не свършват.Сарун можеше да се превръща в Тигър и затова не му бе нужен кон.Един ден той научи че гората е нападната от орки.Той се притесни взе медалъона си и се запъти към мястото.Още веднага видя към 500 орки които секът наред.Сарун се кази на едно дърво и започна да обстрелва със стрели.Около 30 орка баднаха сразени , но дървото бързо бе отсечено.Момчето се преобрази на тигър и нападна орките.След дълга и жестока битка дойдоха и подкрепления.Това бяха Ентите защитниците на гората.Сарун бе ранен в гърба той трябваше да отиде до близкото кралство и да поиска помощ.Както излезе от гората видя още 4500 орки които влизат в боя.
В кралството той бе въведен в залата където се хранеха кралят,Кралицата,Принцесата,Принцът и още едно момче.Сарун залиташе и замалко да падне но принцеса Касандра изтича и го хвана.След което го остави на един стол.
-Защо си тук млади елфе?
Попита краля.Елфа отговори:
-5000 Орка нападнаха моята гора тя е и моят дом.500 от тези същества бяха избити но другите все още се държат.Мойте приятели Ентите няма да издържат много затова дойдох да помоля за помощ.
Когато Илайза влезе с стаята тя се представи на елфа.Той искаше да стане и да я поздрави.Надигна се малко но падна на земята и медальонът му изпадна.Илайза
Забеляза раната помогна на момчето да се изправи и започна да почиства кървящото място.Касандра видя парчето черна роза и каза: