Неочаквана ваканция

Беше топъл летен ден.Лети и Чад бяха седнали на капака на колата на момчето и се бяха загледали в долината,където беше полето.Летиша беше отпуснала глава върху рамото на гаджето си и се беше унесла в мислите си.Изведнъж се чу бръмчене на кола и двамата рязко се обърнаха.Сестрата на Лети-Тамара,заедно с приятеля й Адам се задаваха.
-Лети!Спечелихме!Спечелихме!-викаше Тами
-Какво спечелихме?-попита в недоумение Летиша,като разтърка очите си.
-Помниш,че подадохме документи за вакация в Маями,нали?-започна Тамара
Лети кимна.
-Спечелихме я!-извика Тами и сестра й зяпна от учудване.
-Сериозно ли?-едва каза тя
-Да!-изкрещя Тами
-Това е чудесно-съгласи се Чад и леко се начумери.
-Ами..ние подадохмеедокументите на четиримата-обясни Лети-Така, че заминаваме четиримата.
Чад и Адама се ококориха.
-Какво?-попита Адам
Тамара кимна.
-Надявам се,не се сърдите..-отвърна тя-Ние искахме просто да сме заедно.
-Разбира се,че не се сърдим-увери я Чад-Това е невероятно!!!
Лети и Тами се спогледаха усмихнати.

-Трябва да си опаковаме багажа,заминаваме след три дни.-каза Тамара.
-Три дни!-възкликна Лети.-Това е толкова...бързо.
-Писмото е пристигнало вчера.Явно сме пропуснали да го порчетам.-обясни Тами.
-Маями,идваме!-извикаха всички в един глас.
-Нашите знаят ли?-попита след малко Лети.
-Не още.Ще им кажем заедно.
-Добре.Не е ли чудесно?-попита отново Летиша,не можеше да сдържи вълнението си.
-Да.-каза Чад и я целуна.
-Много се радвам,че ще сме заедно.-каза Тамара и хвана Адам за ръката.За разлика от Лети и Чад,понякога те бяха малко по-сдържани.
Дълго обсъждаха новината.
-Май е време да тръгваме.-обади се Тамара и погледна часовника си.

Лети кимна.
-Чад,ще вземем твоята кола,а Адам ще те хвърли до вас..става ли?-попита тя и погледна гаджето си обадеждено
-Да,разбира се..-отвърна Чад-Е,ще се чуем,нали?
Летиша кимна,целуна го набързо и взе ключевете.Тамара прегърна Адам и тръгна се качи в колата при сестра си.Лети запали БМВ-то и потеглиха.
Докато пътуваха тя попита:
-Как ли ще го приемат нашите?
Тами вдигна рамене.
-Ще е леко трудничко да ги убедим,но тярвба да успеем.
Двете се расмяха.Пътуваха още няколко минути и стигнаха блока им.Качх се в апаратамента на послдения етаж.Беше много голям.
-Мамо..татко-извика Тамара
Майка им-Мелида се подаде от кухнята.
-Здравейте момичета..как мина?-попита тя
-О..чудесно..-отвърна Летиша несигурно и седна при баща си-Трябва да ви кажем нещо.
-Какво?-учуди се бащата
-С Тами,Чад и Адам спечелихме ваканция за Маями-обясни Лети-И заминаваме след три дни.
Родителите им зяпанаха от учудване

-Какво?-каза майка им невярващо.
-В Маями?След три дни?-повтори баща им.
-Да.Спечелих ме я.-каза отново Тамара,като се преструваше,че не вижда притеснението в очите на родителите си.
-Сами в Маями.Защо не ни казахте по-рано?-попита майка им.
-Ами...и ние днес разбрахме.-оправда се Лети.
-Мамо,тате вече сме големи.А и няма да сме сами,ще бъдем с Чад и Адам.-заобяснява Тами и ги погледна умолително.
-Мисля,че с майка ви трябва да го обмислим.
-Но...ние ще отидем в другата стая.-тихо каза Тамара и двете излязоха.
-Ох,дано да се съгласят.-каза Лети.
-Дано...ще е много забавно ако отидем.-усмихна се Тами.

След като Лети и Тами затвориха вратата,Мелинда се обърна към Джордж.
-Скъпи,мислиш ли че трявабд а ги пуснем..Маями е толкова далеч..-каза тя притеснено
-Мисля,че са досатъчно големи,за да ги пуснем..пък и няма да са сами..Адам и Чад са свестни момчета..
Мелинда кимна.
-Значи ще ги пуснем-прогори тя след малко
Бащата кимна.

През това време..
Лети се излегна на леглото си и се загледа в тавана,а Тами се настани пред компютъра..
-Адам пта дали отиваме..него го пускат-сподели тя
Лети отвори уста да каже нещо,но викът на майка й я прекъсна:
-Лети..Тами..
Двете се погледнаха и отидоха в хола.

-С баща ви решихме...-започна майка им-Да ви пуснем да отидете!
-Наистина ли?-възкликна Тамара
-Да.-усмихна се баща им.
-Това е страхотно!-започна да вика Лети и запрегръща всички в стаята.
-Благодаря!-казаха и двете в един глас
-Трябва да кажем на Адам и Чад.-каза Тами след като благодори на родителите си.
Двете отидоха развълнувани в другата стая.Тамара отново седна на компютъра и съобщи на Адама добрата новина.
-Адам каза,че е говорил и с Чад.И него го пуснат.-обърна се усмихната Тами към Летиша.

Лети кимна.
-Очаквах го-призна си тя-Чад му дават всичко,пък и има страхотна кола..
Тами се расмя.
-Адам каза,че ще ни чакат след един час пред кулата..добре е да отидем..-обясни тя
-Добре-сви рамене Летиша-Явно пак ше бягаме...
Двете избухнаха в силен смях.Прекараха няколко часа в приказаки и дойде време да се измъкнат от вкъщи.Облякоха се и тръгнаха с тихи стъпки към външната врата.Майка им си беше легнала рано,а баща им гледаше умислено телевизия.
-Бързо-подшушна Тами и заедно със сестра й излязоха отвън.Качиха се на асансьора и се озоваха на площада пред дома им.
-Натам сме-посочи Лети и се насочиха към една малка уличка.На другия й край се простираше една огромна поляна,на коята се виждаше айфеловата кула,цялата окъпана в безброй светлини.
-Лети-чу се познат глас.
Беше Чад.
-Много се забавихте-каза той и прегърна момичето
-Съжелявам..нямаше как да сме по-бързи-отвърна Летиша
Адам хвана Тами за ръката и леко я целуна по бузата.

-Колко е красиво!-въздъхна Тамара.Обичаше да гледа айфеловата кула нощем.
-Опаковахте ли си багажа?-попита Чад и всички се засмяха.
-Всъщност наистнина не сме.-каза Лети и погледна сестра си.
-Ще ни отнеме толкова време...-тихичко каза вместо нея Тами.
-Аз почти го опаковах.-оповести Адам.
-Какво?Толкова бързо?-възкликна Тамара и погледна Адам в очите.
-Ами да.Защо ме гледате така?-учуди се Адам.
-Няма значение.-засмя се Тами и го целуна.
Лети и Чад последваха примера им.После прекараха няколко часа в гледане на звездите и разговори.Вече се съмваше.
-О,не.Трябваше да се приберем по-рано.Мама и Тате може да са будни.-разтревожено каза Тамара.
Двете с Лети си взеха довиждане (и една целувка) и забързаха към вкъщи...

Двете тихичко влязоха през входната врата.В къщата беше тъмно.Лети въздъхна тихичко и двете се запътиха към стаята.Веднага легнаха и заспаха мигновено.
......................................................................................
-Летишаааааааааа-развика се Тами и замери сестра си с една възглавница.
Лети отвори очи.
-Какво?-каза сънено тя-Спи ми се..-и се зви през глава.
Тамара грабна одеялото на сестра си и го занесе в другата стая.Но Лети не помръдваше.
-Проспа сутринта!Ако обичаш,ставай-викаше Тами
Летиша се изправи и седна в леглото си.
-Колко е часа?-пророни тя
-Часът е 2 без 15-отвърна Тами-Поспалана!
Двете се расмяха...
-Обяда,момичета-извика майка им
-Обяд ли?-учуди се Лети,тъй като тя едва сега ставаше.
Тамара се расмя още по-гръмогласно

-Хайде,Лети!-подаде се Тамара.-Всички теб чакаме!-Лети все още се обличаше.
-Идвам,идвам.-каза Лети.Тя нахлузи дънките си набързо и връхлетя в кухнята.-Извинявам се.-усмихна се тя.Тамара се засмя и показа на ЛЕти празният стол.Сестра и се настани и се зае с обяда си.